АКО ЖИВОТЪТ НЕ Е ЧУДО

Via Dolorosa или Via Miraculosa

от Ивинела Самуилова

След  книгата „Животът може да е чудо”, която намери топъл прием на българския пазар, Ивинела Самуилова ни предлага едно неочаквано продължение на темата. В характерния си духовит стил авторката отново отправя откровен, провокативно усмихнат поглед към читателите, но този път от диаметрално противоположна гледна точка: как човек може сам да отнеме чудото от  живота си. Романът „Ако животът не е чудо” не е антитеза на първата книга, нито е тъжна драматична история. Той по-скоро опит за литературна гротеска по другата половина от мисълта на Айнщайн, която е мото и на двете книги. Настоящата творба е разказ за това какво се случва, когато живеем все едно животът е нещо обикновено. А „обикновено” в нашето съвремие означава сиво и безрадостно ежедневие, мъчително стискане на зъби, яростна борба, страдание в агония да правим невъзможни избори, натрапени ни от социума. Живот в негатив, в който безчудесното е норма, а чудесата – изключение...”, обяснява авторката.

Докато в първата книга Ивинела Самуилова разказва история за това как човек може да се спаси от капаните на социума, то новата книга търси отговори на въпроса как стигаме дотам, че да ни е нужно спасение.  В романа идеята за този „поглед  наобратно” е на Ади – главната героиня от първата книга, в която много читатели разпознаха себе си и чиято вълнуваща история вдъхнови хора от всички възрасти да поискат да внесат чудото в живота си.

В новия роман, вече открила, че писането е заниманието, с което ще осмисля ежедневието си, Ади си дава сметка, че призванието й, всъщност, е много повече от нейно лично търсене.  Сама преживяла отчаянието на човек, изгубил смисъла, заради следване на чужди предписания за живот, Ади решава да предупреди колкото може повече хора за това, какво се случва, ако не поемеш отговорност за живота си. Тя започва да пише история, в която героинята й, предоверявайки се на чужди разбирания, вярвания, опит и споделена колективна народна мъдрост, е на път да разруши живота, към който винаги се е стремяла. Но дали „приказката”, в която е живяла, не е също социумен шаблон?  Какво прави самата героиня, за да запази или да загуби даровете, които съдбата и е предоставила?

Посланието на авторката е, че, ако човек не поеме отговорност за живота си, ако не заеме авторската позиция в него, ако не успее да премахне рамките, моделите, стереотипите, страховете и предубежденията, животът престава да бъде чудо и се превръща в арена на мъчителни битки със себе си и света.

Чрез преплитане на историите на Ади и на нейната героиня – Мила, тази „книга в книгата” ни показва по остроумен начин двата пътя, по които човек може да избере да тръгне във всеки един момент от живота си: пътят на страданието и невъзможните избори (Via Dolorosa) или пътят на чудесните възможности и радостта от живеенето (Via Miraculosa).  Въпросите, които се разглеждат са наистина актуални: за изневярата и прошката, за следването на чужди ценности и прехвърлянето на вината за грешките ни другиму, а призмата, под която са поднесени, дава възможност за различни интерпретации. Ненатрапливото присъствие на психолога Алексей и живите разговори на хората от една чудна група в интернет, добавят допълнителна свежест и автентичност на повествованието.

Вярна на себе си, авторката предлага едно завладяващо, оригинално и проникновено, но същевременно написано с лекота и чувство за хумор четиво.  И неусетно, почти като на игра, ни отвежда „до ъгъла”, където ни оставя сами да изберем накъде ще продължим... И да очакваме с нетърпение следващата й творба.

Откъс:

* * *

Мила седеше пред затворения прозорец и гледаше навън, без всъщност да забелязва каквото и да било. В момента се чувстваше като вцепенена – лишена от емоции, мисли и желание за живот. Една съсипана 35-годишна жена, току-що разбрала, че съпругът й, на когото бе имала безгранично доверие, й изневерява. Беше получила имейл от любовницата му. Бракът й, в чиято стабилност до вчера можеше да се закълне, бе изместил на заден план всичко останало в живота й и в този момент тя нямаше нищо, на което да се опре.

От малка Мила вярваше в любовта от приказките и не можеше да разбере тези, които смятаха, че тя е илюзия. Може би не вярваха достатъчно силно? Нейният принц се бе появил и бе точно както го описваха – силен и смел, красив и богат... Е, не много богат, но с направо неприлично висока заплата в сравнение с нейната на държавен служител... Грабна я, заведе я в замъка, който купи за нея (нов тристаен апартамент в модерен квартал), и напълни живота й със съдържание и смисъл - екскурзии, нова кола (на „близинг”, както казваше той, защото му се налагало понякога „да ближе задници” заради това повишение, с което си позволил да й я купи, но за нея бил готов на всичко), маркови дрехи, истински перли и дори един мъничък диамант за 10-ата годишнина от сватбата им миналата година... И това не бе всичко, което Мила бе получила от живота (т.е. от съпруга си). Най-голямото й богатство бяха двете им деца, които в момента бяха на вилата с баба си и дядо си.

Изобщо, идилията й бе пълна... Даже толкова й харесваше, че постоянно си гледаше живота отстрани, все едно беше героиня в наситено розов сериал. И не пропускаше да сподели поредната серия от филма с останалите. Фейсбук профилът й приличаше на фотоалбум, отразяващ сякаш безкрайни моменти семейна идилия: Явор и тя, усмихнати и прегърнати на сватбата; Явор и тя, усмихнати и прегърнати, когато се раждаха децата им; Явор и тя, усмихнати и прегърнати на морския бряг; Явор и тя, усмихнати и прегърнати на моста на въздишките във Венеция; Явор и тя, усмихнати и прегърнати къде ли не – с децата или сами, винаги щастливи, излъчващи романтика, на която би завидяло и най-безчувственото сърце... До днес. Днес се сбъдна проклятието на баба й - думите, които бе запомнила още в детството си и които от време на време отекваха в съзнанието й и увисваха като черна сянка над главата й, сковавайки сърцето й в леден страх: „Много хубаво не е на хубаво”.

Среща с Мария Павлова и „Двойственият живот на една вещица”

На 19 май в „Public”, Варна, от 12,30 часа ще се състои среща с автограф с авторката на книгата „Двойственият живот на една вещица”, издателство „Екслибрис”

Тази уникална книга е писана в продължение на седем години, точно колкото протичат и „вътре” в нея. Според Мария Павлова, когато се описва разширената реалност, писателят трябва да е като ония лекари, които са създавали лекарства, пробвайки ги първо върху себе си. Знанията им по медицина и химия са само основата, върху която са ставали откритията. Невъзможно е да напишеш например  „наръчник на вещицата” по друг начин. Но каквото и да те е отвело в света на магията, той завинаги става част от живота ти.

Книгата се състои от две части и е във вид на дневник. Първата част се нарича „Провалът”, а втората – „Трансформацията”... Дълго време тридесет и две годишната Зара се намира в някакво безлично подобие на живот. Съсипана от връзките си тя се е скрила от мъжете, като е напълняла. Както сама казва: „Всеки десет килограма ме обграждаха с още по-непроницаема стена.”  Така става сякаш невидима и вече нищо интересно не й се случва. Точно тогава в живота й се появява Марта, древна вещица, и й дава от силата си.

В началото Зара използва магическата сила за властване над мъжете. Обсебена от интензивността й, на няколко пъти тя наранява, но плаща скъпо за всяка грешка и постепенно разбира, че това не е пътят й и че може много повече. За тези прозрения й помага учителката й.

В края на първата част на книгата Зара загубва силата си и във втората продължава търсенията си без Марта. Тя губи и любовта, но въпреки отчаянието си продължава да прави малките си крачки в един невероятен свят, което в крайна сметка я довежда до това да види хората по изумителен начин и да разбере, че не е знаела какво е да обичаш.

Едно от важните послания на книгата е, че любовта е дъга. Романтиката е само розовият цвят и той много лесно преминава в червения, в страстта. Тези два цвята са задължителни, но съвсем не са всичко, защото независимо дали ни устройва или не, любовта е дъга с много цветове и нюанси. Ако не го проумеем, връзките се разпадат, обсебват ни или ни обезличават. В края на книгата Зара среща един мъж, с когото преди се е разминала, и този път любовта й не започва с фойерверки, но става все по-силна.

„ „ „

„Двойственият живот на една вещица” е книга за духовното проглеждане. Интересен е паралелът с първата книга на Мария Павлова, „Съперницата”, в която се разказва за сляпата по рождение Елиа, откриваща едновременно любовта, лъжите и усещането за цвят.

Ето какво казва Мария за новия си роман:

„Когато завърших „Двойственият живот на една вещица”, бях доста различна от времето, когато я започнах. Освен че се прибавиха седем години към възрастта ми, аз просто разбрах много неща. Научих, че единственият начин да живея истинския си живот, а не нещо измислено, е постоянно да напрягам мозъчните си клетки и дълбоко да осмислям всичко, което ми се случва, което се случва на хората около мене и на света изобщо. Знам, че звучи може би претенциозно, но просто е така.

Тази книга е най-вече за съзвучните с мене. За хората, които вибрират на една вълна с мене. За търсещите. Посланията в нея са за всички онези сродни с моя търсещ дух мъже и жени, за които клишетата, стереотипите и чуждият опит са просто недостатъчни. За всички, които искат да разберат защо женствеността в света е наранена и до какво води това. За хората, които не плъзгат повърхностен поглед по поредния по-дълъг от двайсет реда текст, а винаги, щом нещо ги развълнува в някой текст, спират, както правя и аз, дъхът им също спира, и отиват в оная широка реалност, в която са отговорите. Защото тук са само въпросите...”

В издаването на книгата също има нещо магическо. Мария Павлова я праща по имейл на издателство „Екслибрис”, без да познава никого там, и след няколко седмици получава положителен отговор. Трябва да отбележим и красивата корица на художника Николай Пекарев.

„ „ „

(откъси от книгата)

МАРТА: „Представяш ли си колко хора живеят само тук край тебе и как всички те пилеят живота си? Рядко им е добре, това чувство бързо им се изплъзва. Мислят, че ще са щастливи, като имат това или онова, като си купят къща или нещо друго, но все не се получава. Щастието уж идва при тях, а после бързо пак излита, като волна птичка. Дори децата вече изглеждат отегчени... Липсва нещо ей тук, в сърцето, тъмно му е на сърцето, и целият външен блясък не може да му помогне. Само ако се изчистиш от ненужното и се разпростреш по всичко, което вършиш, мислиш и чувстваш, ако не остане нищо фалшиво в тебе, ще се измъкнеш от вечно изплъзващото ти се щастие  и ще откриеш онази невидима светлина, която придава трайност на живота.”

„ „ „

ЗАРА, в началото: „В началото на пролетта в мене се всели духът на вещица и аз нося разрушителната й сила. С вещерска лекота мога да изтръгвам сърца и да ги захвърлям в тревата като ненужни хартийки. Хубаво е, хубаво, все едно летиш в облаците! Чак се плаша. Плаша се да не ми стане скучно. И съм все по-красива - силата на вещицата прозира през кожата ми, в очите, в косата като дяволска красота.”

И някъде там по пътя: ”Единствено важното е, че на географска карта или не, щом дадено място те докосне, значи си е струвало. Струвало си е не като хамалска сметка, а като целувка на твоите и на неговите вибрации. Знам, звучи странно - свързаност, вибрации... Но ако всички частички, откъснати от началното същество, еволюират непрекъснато, това се случва и с думите, нали? И един ден странните думи се вплитат толкова здраво в живота, така се спояват с него, че вече зазвучават съвсем нормално. Тогава на хоризонта се появяват нови странни думи. Те описват бъдещето.”

На 03.03 от 12.30 часа в Пъблик Варна, среща с автора на "Всичко започва от 
детството" Стела Даскалова и родители.

Книгата „Всичко започва от детството”, с подзаглавие „детето в нас и до нас”,  
съдържа 216 стр., с авторска концепция за кориците. Основните части на 
книгата са две. В първата се разглеждат най-често срещаните родителски 
грешки, последствията от тях и начините да бъдат избегнати. Втората част се 
фокусира върху необходимостта от възпитаване на положителен начин на 
мислене и положителна нагласа към света, като най-важно условие за здравето, 
щастието и успеха на децата. Книгата е уникална с включените над 150 мнения 
на деца (подбрани от специално проведена анкета сред 300 деца на възраст 
от 9 до 18 години) за техните мечти, страхове, проблеми с родителите.Децата 
споделят, дават съвети, критикуват, но и защитават родителите си... 
Авторскатапозиция е подкрепена и от описани  реални случаи от практиката 
на автора като семеен консултант. Целта на автора е не да осъжда родителите за 
техните грешки, а да им помогне да ги осъзнаят, да намерят пътя към собствената 
си душа, за да открият и пътя към душите на децата си. Книгата съдържа много 
цитати на успели личности в различни сфери на живота.
 Консултант на книгата е Мадлен Алгафари.

"Родителската агресия
 
Последствията от гнева са много по-големи, отколкото
причините му.
                                                           Марк Аврелий „Мисли”
 
Това е най-грубата и недопустима родителска грешка,
която за съжаление все още много родители си позволяват. Физическа или
психическа (заплахи, обиди, унизителни наказания), агресията винаги поражда
ответна агресия, която детето не може да изяви пред родителите си и я задържа,
насочвайки я несъзнателно срещу себе си, срещу връстниците си или срещу
по-слабите от него. Детето се озлобява, душата му страда, развива неоснователно
чувство за вина. Живее в постоянен страх... Битото дете е едно дълбоко нещастно
дете с ниско самочувствие. Родителската агресия програмира негативно живота на
детето, защото травмите от нея остават в душата му за цял живот. Детските
депресии, неврози, отклонения в поведението и последвалите зависимости се
дължат най-вече на травми в детството.         
Агресивните родители учат децата си на жестокост исаморазрушение. Ако едно 
дете се страхува от родителите си, то ще продължи дасе страхува и когато 
порасне – от живота, от хората, от целия свят. Ако еднодете свикне с ролята
на жертва, дори когато порасне няма да може да се освободиот тази нагласа и 
с поведението си ще привлича хора, които да се държат с негокато жертва. 
Детските травми остават за цял живот и понякога са толкова силни,че правят 
невъзможни успеха, щастието и хармонията в любовта за порасналотовече дете."